Жарава

Някои жарави никога не угасват.

Те чакат в тишината - нетърпеливи да бъдат разпалени отново.

Мия вече не е онова момиче, което някога познаваха.

Гласът ѝ е по-остър, очите – по-студени, а стъпките и носят тежестта на всичко, през косто е минала.

За света тя изглежда недосегаема - изваяна от лед и непокорство.

Но когато тишината я обгърне, силата, за която се държи, започва да се пропуква... и уязвимостта, която крие, става все по-трудна за потискане.

Защото него вече го няма.

Пътят напред е несигурен - изтъкан от крехки съюзи, които могат да се разпаднат всеки миг, от предателства, дебнещи като ножове в тъмното, и сенки, които отказват да я пуснат.

Миналото, което мислеше, че е оставила зад себе си, все още е там - протяга ръка към нея по начини, които не може да предвиди.

Загубата е неизбежна, а белезите ѝ ще изгорят по-дълбоко, отколкото тя се осмелява да си представи.

И все пак, дори когато историята се приближава към последната си глава, една истина остава:

пламъците на любов, прекалено силна, за да бъде заличена, никога няма да угаснат.

А там, където пепелта се среща с жаравата - дори най-неочакваното може да се издигне отново.